ДЕКЛАРАЦИЯ

от Второто Младежко Народно Събрание

Ние, младежките народни представители от Второто Младежко народно събрание,

Водени от стремежа към активно гражданско участие и вдъхновени от ценностите на демокрацията – свобода, равнопоставеност, солидарност и върховенство на правото – заявяваме своята готовност да допринасяме за развитието на по-справедливо, отворено и устойчиво общество в Република България.

Осъзнавайки, че бъдещето на страната се изгражда чрез участието на информирани и ангажирани граждани, подчертаваме необходимостта младите хора да бъдат активна и чута страна в обществените процеси и в създаването на политики, които засягат техния живот и перспективи.

Вярвайки в силата на диалога между поколенията и институциите, призоваваме за последователни усилия за укрепване на младежкото участие и за създаване на устойчиви механизми, чрез които младите хора да бъдат включвани в процесите на вземане на решения на местно, национално и европейско ниво.

Позовавайки се на:

• Европейските принципи за участие на младите хора в демократичния живот;
• Закона за младежта на Република България
• Националната стратегия за младежта 2021-2030 г.

Утвърждаваме убеждението си, че младите хора са не само бъдещето на обществото, но и негово активно настояще – носители на идеи, енергия и отговорност за развитието на демократичната държава.

В този дух заявяваме своята ангажираност да насърчаваме младежкото участие, гражданската активност и конструктивния диалог с институциите, като представяме следните предложения и препоръки: 

1. Относно образованието и науката

По отношение на развитието на образователната система и гарантирането на нейното съответствие със съвременните обществени и научни реалности, идентифицираме следните ключови предизвикателства:

• Ограничена гъвкавост на образователната система по отношение на подготовката на учениците за профилирано обучение в по-горните образователни етапи;
• Недостатъчно ясно разграничение между различните форми на подготовка в гимназиалния етап и ограничени възможности за плавен преход между тях;
• Прекомерна натовареност на учениците с външни оценявания, които не винаги допринасят съществено за подобряване на образователния процес;
• Недостатъчна периодична актуализация на учебното съдържание и учебните материали спрямо развитието на науката, технологиите и съвременните образователни практики;
• Липса на устойчив механизъм за систематичен експертен преглед на учебните програми и учебниците.

В тази връзка:

• За нас е ключово важно обучението по профилирани предмети да бъде организирано по начин, който намалява натоварването и стреса върху учениците, като създава по-плавна и предвидима структура на подготовката в гимназиалния етап.
• Необходимо е да се осигури по-плавно и балансирано разпределение на часовете по профилирана подготовка между първи и втори гимназиален етап, така че учениците да имат възможност за задълбочено усъвършенстване и по-добра подготовка за държавните зрелостни изпити.
• Отчитайки, че Националното външно оценяване в 10.клас е възможност за учениците да си сверят часовника, настояваме да се обърне внимание на повишените нива на стрес, свързан с подготовката за него. В тази връзка държим Националното външно оценяване в 10.клас да отпадне, като задължително, и да се превърне във възможност за учениците да проследят наученото по даден предмет като участват в оценяването по избор.
• Настояваме актуализирането на учебния материал да е фактологически издържано и в крак с развитието на науката и новите открития, а не просто илюстративно или формално. 

• За нас е ключово важно интегрирането на неформални методи на преподаване в училищна среда, които да са в синхрон със спецификата на младежката възраст. 
• Подкрепяме признаването на младежките организации и младежките академии като легитимни партньори в образователната среда, като се насърчава изграждането на устойчиви връзки и сътрудничество между тях и училищата в подкрепа на активното участие и личностното развитие на учениците;
• Считаме за необходимо преразглеждането на чл. 62 от Наредбата за приобщаващото образование, така че да се даде възможност за признаване и извинение на отсъствия, когато те са резултат от участие на ученици в легитимни формати за личностно и професионално развитие като обучения, академии и инициативи, организирани от утвърдени младежки организации.
• Подчертаваме значението на ефективното ученическо самоуправление, като насърчаваме изграждането на по-добро разбиране на ролята на ученическите съвети като реален механизъм за участие, а не само като организационна подкрепа за училищни инициативи;
• Считаме за необходимо да се развие по-ясна нормативна рамка за функционирането на ученическите съвети и участието на учениците в училищния живот.
  

2. Относно въпросите на децата, семейството, младежта и спорта

Като отчитаме значението на активното участие на младите хора и младежките организации във формирането и изпълнението на държавната политика за младежта, както и ролята на спорта за здравето, развитието и обществената ангажираност на младите хора, подчертаваме необходимостта от по-устойчиви механизми за диалог между институциите и младежкия сектор и от целенасочени политики за подкрепа на младежките инициативи и спорта.

Идентифицираме следните основни предизвикателства:

• Взаимодействието между държавните институции и младежкия сектор се осъществява предимно на проектен или неформален принцип, което затруднява устойчивото участие на младите хора във формирането на публични политики.
• Липсата на институционализиран механизъм за регулярна и представителна връзка между младите хора и държавните институции.
• Въпреки значителните успехи на българските спортисти на национално и международно ниво, много от тях срещат сериозни затруднения по отношение на финансирането и осигуряването на необходимите условия за подготовка и развитие.
• Липсват достатъчно устойчиви механизми за подкрепа на младежките инициативи, доброволчеството и неформалното обучение.
• Съществуват административни затруднения при признаването на извънкласни дейности и участие в доброволчески инициативи.
• Достъпът до инфраструктура за младежка работа и развитие на местно ниво остава ограничен в редица региони на страната.

В тази връзка:

• Настояваме за създаването на национален младежки консултативен орган към Министерството на младежта и спорта или към Народното събрание, който да осигурява устойчива, регулярна и представителна връзка между младите хора и институциите чрез ясни правила, прозрачен подбор и достъпни механизми за участие, включително чрез онлайн консултации.
• Призоваваме за разработване и прилагане на целеви финансови механизми за подпомагане на спортисти, които да облекчат разходите, свързани с тренировъчния процес, медицинското обслужване и необходимата спортна екипировка.
• Настояваме за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, чрез което да се създаде нормативна възможност за държавна подкрепа на изявени български спортисти – носители на национални и международни отличия.
• Подчертаваме необходимостта от значително увеличаване на публичния ресурс за младежки политики, включително за младежки инициативи, неформално обучение и младежка работа, които допринасят за развитието на умения, гражданска активност и социално включване.
• Настояваме висшите учебни заведения да разработят механизми за признаване на доброволчеството и участието в неформални обучения, включително като елемент при балообразуване за кандидатстване или като релевантен опит при практики и стажове.
• Подкрепяме дигитализирането и улесняването на процеса по извиняване на отсъствия, когато те са свързани с участие в извънкласни дейности и доброволчество, чрез създаването на централизирана дигитална платформа и регистър на проведените събития и обучения.
• Настояваме за изграждане и устойчиво функциониране на младежки центрове във всеки областен град, които да служат като ключова инфраструктура за младежка работа, неформално обучение, доброволчество и личностно развитие на младите хора.

Убедени сме, че реализирането на тези мерки ще допринесе за по-ефективни младежки политики, по-силно участие на младите хора в обществения живот и по-добри условия за развитие на спорта и младежките инициативи в България.

3. Относно здравеопазването

По отношение на гарантирането на равен и навременен достъп до здравни услуги за всички граждани, идентифицираме следните основни предизвикателства:

• Съществуването на финансови бариери пред достъпа до медицинска помощ, породени от задължението за заплащане на потребителски такси при посещение при лекар или специалист по дентуйална медицина;
• Недостига на лечебни заведения и здравни услуги, които да удовлетворят здравните нужди на младите хора; 
• Ограничен достъп на определени социални групи до навременна медицинска помощ поради финансови затруднения;
• Практики в здравната система, които не са в пълно съответствие с принципа за гарантиране на достъпно здравеопазване за всички граждани;

В тази връзка:

• Считаме за необходимо предприемането на последователни политики за премахване на финансовите бариери пред достъпа до медицинска помощ, така че здравната система да бъде достъпна за всеки гражданин независимо от неговото социално или икономическо положение;
• Подкрепяме принципа, че основните медицински услуги следва да бъдат гарантирани от държавата, като разходите за оказаната медицинска помощ се поемат от публичния бюджет, вместо да се прехвърлят върху пациентите;
• Насърчаваме развитието на здравна политика, която поставя в центъра пациента, превенцията и общественото здраве, като основа за по-ефективна и устойчива здравна система.

4. Относно труда, социалната и демографската политика

Като отчитаме промените в демографската структура на Република България и нарастващия дял на възрастното население, задълбочаващото се разделение в обществото, както и необходимостта от по-ефективна защита на уязвимите социални групи, се предлага изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация.

Настояваме за:

• Разширяване на правната рамка, която урежда проявите на дискриминация, включително чрез регламентиране на отговорността при необосновано бездействие на публични органи, когато това води до поставяне на лица или групи лица в по-неблагоприятно положение.
• С измененията се предвижда също засилване на ролята на образователната система за формиране на култура на равнопоставеност и недискриминация чрез интегриране на съответни образователни подходи в учебните програми.

Като отчитаме необходимостта от устойчиви политики за подкрепа на семействата и насърчаване на раждаемостта, както и предизвикателствата, свързани с демографските тенденции в Република България, предлагаме изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца. Съществуващата система за предоставяне на семейни помощи е обвързана с доходни критерии, които в определени случаи създават предпоставки за неравнопоставеност между семействата и могат да доведат до стимули за изкуствено поддържане на по-ниски декларирани доходи с цел получаване на социални плащания.

В тази връзка предлагаме:

• Изменение на критериите за достъп до семейни помощи, чрез което се цели създаването на по-справедлив и прозрачен механизъм за подпомагане на семействата.

Апелираме още за политики и действия, които да гарантират съхраняването на културата и вярванията на малцинствените групи, тъй като подобни гаранции за защита са залегнали и в европейските ценности. Настояваме да бъдат въведени ясно дефинирани механизми, които да предотвратят дискриминацията на работното място и образователните институции. Призоваваме за ясно осъзнаване на анатомията за разделението в българското общество. Тъй като наблюдаваме, че доминиращият дискурс в българското обществено пространство представя малцинствените групи предимно като обект на социални политики, източник на проблеми или търговия с гласове.

Като отчитаме предизвикателствата, произлизащи от навлизането на изкуствения интелект, призоваваме за:

• Създаването на правна рамка, която да регулира внедряването на системи с изкуствен интелект в трудовия процес, като същевременно гарантира защитата на правата на работниците и служителите. 
• Създаване на мерки за социално отговорно управление на технологичната трансформация, включително чрез насърчаване на преквалификацията, вътрешното преназначаване и поетапната адаптация на работната сила.

5. Относно вътрешната сигурност и обществения ред

Считаме, че системата на наказателното правораздаване следва да гарантира бързина, правна сигурност и защита на правата на гражданите, особено когато става въпрос за млади хора, за които продължителните процедури могат да имат сериозни лични и обществени последици.

В тази връзка идентифицираме следните проблеми:

• Липса на ясно регламентиран срок за извършване на лабораторни изследвания след положителен полеви тест за употреба на наркотични вещества;
• Забавяне на експертизите, което води до удължаване на досъдебните производства;
• Риск млади хора да бъдат преждевременно поставени под обществено съмнение, включително в случаи на фалшиво положителни резултати;
• Създаване на правна несигурност както за гражданите, така и за органите на правоприлагането.

В тази връзка:

• За нас е важно въвеждането на ясен срок за извършване на лабораторните изследвания, който да гарантира по-бързо установяване на фактите;
• Подчертаваме необходимостта от по-ефективни и навременни процедури, които да предотвратяват неоправданото забавяне на наказателните производства;
• Настояваме за законодателни решения, които предпазват младите хора от необосновани негативни последици, произтичащи от забавени или неточни тестове;
• Подкрепяме мерки, които съчетават ефективното правоприлагане със защитата на гражданските права и общественото доверие в институциите.
  

6. Относно културата и медиите
    

Като отчитаме значението на културното наследство като основен елемент от националната идентичност и общественото развитие, както и ползите от културните мероприятия върху развитието на познанията на младите хора, отбелязваме:

• Нуждата от модернизация на музейните експозиции чрез създаване на онлайн съдържание, което да популяризира музеите в социалните мрежи и въвеждането на нови технологии в сградите на музеите и на места, свързани с важни моменти от историята на България, което би улеснило възприемането на информацията.
  

Като отчитаме предизвикателствата пред учениците и студентите в учебни заведения по изкуствата, настояваме за:

• по-строг контрол върху изплащането на стипендии, спечелени от национални младежки конкурси за изящни и сценични изкуства. 
• увеличаване на финансирането за учебните заведения по изкуствата с цел модернизация и обновяване на материалната база и оборудването
• създаването на пространства, където младите артисти да могат да представят своето изкуство освободени от наем и такси
• улесняване на достъпа до национални конкурси, като се дава равнопоставеност на всички млади хора.