Тазгодишната Национална младежка среща в гр. Варна си поставя иновативна цел! Събирайки на едно място представители на младежки, образователни, бизнес и правителстевени структури, събитието има за първоначална задача да насочи фокуса върху темата за младежките пространства, предоставяйки поле за дебатиране и съвместно дефиниране на термина. Този процес накрая следва да придобие и още по-оформен вид, посредством изготвянето на основна рамка – политически документ, касаещ развитието на младежките пространства в страната.
Един от въпросите, на който ще търсим отговор по време на Националната младежка среща, е до каква степен образователните институции (училища и университети) се припознават като младежки пространства и доколко те, заедно с националната и местната власт са отворени за обособяването на такива зони в учебните заведения.
Настоящият материал е част от поредица информативни статии, които целят преди всичко да провокират размисъл по темата за видовете младежките пространства.
Предизвикателството
Образователната система в страната ни се намира в специфично състояние, което самите младежи не намират за толкова привлекателно. На много места е осезаема липсата на дейности, които да ангажират младите и да създават среда за интерактивен подход и иновации. Училищата и университетите трудно биват припознати като среда за развитие на потенциал и притегателен център за младите, попадайки по-скоро в категорията „не достатъчно атрактивни“.
Причини и ефекти
Дали това е така, защото „България е сред държавите членки на ЕС, които заделят най-малко пари за образование“ (по данни на Европейската статистическа служба Евростат) или има друга причина за факта, че „функционалната неграмотност сред учениците у нас е най-високата в ЕС“ (41% по данни на Европейската Комисия) и интелигентността на нацията ни (National IQ Scores) прогресивно намалява.
Видно е как пукнатините в образователната система спъват цялостния подем и подобрение на средата, в която младите хора се развиват, което от своя страна дава отражение върху пазара на труда и осигуряването на качествена работна ръка, която да подпомага развитието на икономиката в страната. Данните според Европейската и Национална стратегии за младежта сочат, че:
• безработните младежи в България са 20,1 %;
• периодът на преход от образование към трудова заетост е значително по-дълъг и сложен за младите хора;
• младите са сред най-късно влизащите в пазара на труда, спрямо другите държави от ЕС;
• безработицата е средно поне два пъти по-висока отколкото при останалите сегменти на работната сила;
• дългите периоди без работа сред младите са често резултат от липсата на необходими умения или поради наличието на такива, които вече не са актуални на пазара на труда (доказателство, че образованието не се развива паралелно с предизвикателствата, пред които са изправени младите);
• всеки осми млад човек има намерения да замине в чужбина в обозримото бъдеще.
Тези данни ни дават възможност да се замислим върху проблем, който се превръща в тенденция и за който продължава да липсва дългосрочно усилие за прилагане на приетите стратегически цели.
Преобръщане на действителността
Какво трябва да се случи, за да видим данните преобърнати с главата надолу? Като за начало следва да погледнем на младите не като на досадна отговорност, а точно обратното – като на ресурс от ключово значение за обществото, подреден наравно с останалите приоритети в политиката на национално ниво.
Задвижен цялостния механизъм за оздравяване на образователната система все още не съществува, но пък са налични множество успешни примери за т.нар. „grassroot” инициативи, целящи да подпомагат развитието на младежите, като случват промяната отдолу – нагоре, дори и по-бавно.
Пример за това са усилията на множество организации и граждански структури за намиране на начини за въвеждане в училищата и университетите методите на Неформалното учене (НФУ), като доказан способ за повишаване на възможностите и мотивацията на учащите. Припознат на европейско ниво, този метод има за цел да допринесе за учене през целия живот, като се развива неговото качество, признават се резултатите му и се полагат усилия за по-успешното му съчетание с формалното образование. Именно на тази тема бе посветена Националната среща във Варна през2013 година.
Друга положителна европейски практика, която се опитва да се прокара и у нас е признанието на т.нар професия „младежки работник“, боравеща с методите на НФУ и в ролята на събирателно за провеждането на разнообразни дейности за младежта – от обучения и застъпнически кампании до прокарване на младежки политики и осъществяване на структурен диалог. През 2015 г. по време на Дебата във Варна се поставиха основите на дефиниране профила, ролята и инструментите на младежкия работник.
И стигаме до тазгодишната тема, която цели да очертае величината НФУ – младежки работник, наблягайки за пръв път в младежката история на т.нарт. „ младежките пространства“. На национално, та дори и на европейско ниво въпросът за конкретното определение и ролята, както на младежкия работник, така и на младежките пространства, стои все още отворен, тъй като липса общоприета дефиниция за тях (тази за младежки работник е в процес на приемане). От друга страна съществуват положителни тенденции и поява на нови възможности пред младежите, които биха се засилили, благодарение дейността на младежките работници и обособяването на младежките пространства.
А могат ли също като „grassroot“ инициативите, и образователните институции да подобрят младежката си визия, привличайки повече, отколкото отблъсквайки? Какво трябва да се случи, за да може училището да се превърне от мъчилище в забавно хранилище? Каним Ви да си отговорим заедно на тези и още куп въпроси по време на Национална среща „Младежки пространства“ в гр. Варна между 14 и 18 юни!