Със заключителното обучение и конференцията „Мястото на младите в живота на общините“ завърши второто издание на „Академия за младежко участие“. Финалният етап събра в Пловдив участници от АМУ 1 и АМУ 2, които имаха възможност да се срещнат, да обменят опит и да погледнат заедно към това как наученото в Академията може да продължи да живее и след нейния край.
Срещата между двете поколения беше и възможност да се проследи пътят, който Академията извървя през двете си издания – от първите знания за демокрацията и институциите, през симулациите, младежките проучвания и диалога с институциите, до собствените инициативи на участниците в различни населени места в страната.
Участниците от първото и второто издание споделиха своя опит, разказаха какво се е случило след участието им в Академията и обсъдиха възможностите за бъдещи общи инициативи и партньорства.
За участниците в АМУ 2 това беше възможност да се срещнат с млади хора, които вече са преминали по същия път и са имали време да приложат наученото. Част от тях вече са в младежки организации, други се занимават с политика, а трети – са на световния връх на техните интереси. За участниците в АМУ 1 срещата беше възможност да се върнат към общността на Академията вече с нов опит и идеи.
В центъра на разговорите беше местното младежко участие и как младите хора могат да бъдат по-активни в своите населени места, как се създава работещ диалог с общините и как една идея може да стигне от „Искам нещо да се промени“ до конкретна инициатива.
По време на заключителната част бяха представени и резултатите от двете издания на АМУ.
В рамките на второто издание участниците преминаха през обучения, онлайн работа и младежки проучвания, участваха в симулация на Народното събрание, работиха по собствени идеи и реализираха инициативи в своите общности.
Именно местните инициативи показаха една от най-важните стъпки в модела на Академията – прехода от знания към действие.
В АМУ 2 бяха проведени 13 инициативи. Те включваха събития, проучвания, обучения и работилници, информационни кампании, доброволчески дейности, срещи с институции и предложения за промяна. Темите също бяха различни – от младежко участие и представителство, образование и личностно развитие до спорт, психично здраве, култура, околна среда и подобряване на градската среда.
Така финалната среща в Пловдив показа не само какво младите хора са научили, а какво са направили с наученото.
Ключов момент в заключителния етап беше конференцията „Мястото на младите в живота на общините“, която постави младите хора в директен разговор с представители на местната власт и младежкия сектор.
Участниците представиха резултатите от Академията и своите инициативи, но и формулираните от тях препоръки за насърчаване на младежкия активизъм и участието на младите хора на местно ниво. Последва диалог, в който младите хора имаха възможност не просто да слушат, а директно да задават своите въпроси.
Сред участниците в разговора бяха Тервел Борисов, общински съветник в Пловдив; Стефан Послийски, заместник-председател на Общински съвет – Пловдив; Павел Тодоров, секретар на Общински съвет по наркотични вещества към Община Ямбол; Виктория Димитрова, младежки медиатор в Община Перник; Христо Божинов, заместник-кмет на Община Куклен; и Атанас Радев, председател на Национален младежки форум.
Разговорът постави “на масата” както добри практики, така и проблеми, с които младите хора се сблъскват.
Тервел Борисов заяви готовност да работи в посока увеличаване на средствата за младежки дейности в Пловдив, включително на база конкретните препоръки, представени от участниците. Той насърчи младите хора да бъдат постоянни, защото интересът към дадена кауза е само началото – за постигането на реална промяна са необходими последователност и активно гражданско участие.
Стефан Послийски постави акцент върху необходимостта младежката политика да излезе от формалните рамки и да отговаря на реалните потребности на младите хора. Той ги насърчи да използват възможностите си за комуникация, но да не оставят гражданската си активност единствено в социалните мрежи, а да присъстват и там, където решенията реално се вземат.
Павел Тодоров заяви готовност в Ямбол да се работи за обучения и за отделяне на финансов и организационен ресурс, чрез който младите хора да развиват умения за създаване и реализиране на собствени инициативи. Младежите от Ямбол от своя страна изразиха желание контактът да продължи и след срещата и да се търсят съвместни решения за подобряване на средата за младите хора.
Виктория Димитрова представи опита на Перник и ролята на младежкия медиатор като връзка между младите хора и местната власт. В основата на този модел стои доверието – за един млад човек често е по-лесно първо да сподели своя проблем или идея с друг млад човек, който след това да подпомогне диалога с институциите.
От гледната точка на по-малките населени места Христо Божинов обърна внимание, че непосредственият контакт с младите хора често е по-лесен, но сериозно предизвикателство остава липсата на организирано младежко представителство – организации и структури, чрез които младите да формулират общи позиции. Божинов е заместник-кмет на Община Куклен.
Атанас Радев постави във фокуса доверието между младите хора и институциите. Когато говорим за диалог, но след него няма развитие и конкретни резултати, именно доверието е първото, което се губи. Радев е председател на Национален младежки форум.
Една от най-важните части на конференцията беше възможността участниците сами да определят посоката на разговора. Те попитаха представителите на местната власт какви са добрите примери за младежко участие, как младите могат да участват в обсъждането на бюджетите за младежки дейности, как институциите избират кои млади хора да включат в консултациите си и как един активен млад човек може да намери съмишленици и подкрепа за своята идея. Поставен беше и въпросът какво се случва, когато в една община има създадени младежки структури, но няма устойчив механизъм и конкретен човек, към когото младите да се обръщат.
Заключителната среща в Пловдив постави края на второто издание на „Академия за младежко участие“, но събра на едно място нещо по-голямо – общност от млади хора, преминали през двете издания на програмата.
АМУ започва със знания за демокрацията, институциите и гражданското участие. Продължава с практически задачи, симулации, проучвания и диалог. Но истинската цел идва след това. Младият човек да има увереността и инструментите сам да предприеме действие в своята общност.
Двете издания вече показват именно тази последователност – знания, умения, увереност и действие. А срещата между АМУ 1 и АМУ 2 добави още една важна стъпка – приемствеността.
Проектът „Академия за младежко участие 2“ се реализира от Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите в партньорство с Национален младежки форум и е финансиран по програма Еразъм+ на Европейския съюз.
